Запознайте се с Илиян Гогов. Илиян е на 26 години и се занимава професионално с грим и мода. Живял е както в родината си България, така и в Италия, а през октомври 2022г. се установява за постоянно в Англия.
Какво те вълнува, кои са нещата, които движат света ти? Каква е твоята сексуална ориентация?
- Нещата които ме вълнуват са изкуството, занимавам с грим от близо 7 години, като работя в различни сфери на изкуството. Занимавал съм се с кино, мода, като що се касае до модата – работя в различни направления, които включват стайлинг, коса, грим и прочее. Откакто съм в Англия, се интересувам ужасно много от театър, интересът ми е насочен към всякакви различни изкуства, субкултури, епохи и други. Доста време съм се занимавал с активизъм, още от училищните ми години съм се занимавал с деца със специални потребности, деца които посягат към наркотиците, хора с хив и ограничаването на полово белези. За мен важно е хората да бъдат информирани и да разполагат с адекватна информация за своето сексуално здраве. Относно моята сексуална ориентация, определям себе си като хомосексуално момче.
Каква е за теб разликата България и чужбина и това, че си ЛГБТИ човек фактор ли е в избора ти да емигрираш?
- Разликата е голяма, всяко едно от местата, на които съм живял, е имало своите минуси и плюсове. Животът в Лондон е много различен спрямо другите градове в Англия, не е по-различно донякъде от живота в България. По-малките градове тук са една идея по-малко безопасни и широко скроени, хората в Лондон имат по-специално отношение и отделят внимание на това как се чувстваш и кой си. Винаги ще питат за това каква е сексуалната ти ориентация, винаги ще те питат как да се обръщат към теб. По някакъв начин плюсът на това в България е, че там се свързваме на по-дълбоко ниво, защото общността е по-малка и натиска към ЛГБТИ хората е голям и се опитваме да се подкрепяме едни с други. Друга осезаема разлика от живота в Англия и този в Италия е, че я няма идеята за мачовщина, нещо което присъства и в гей обществото в България.
Какво не ти даде България, нещо което намираш другаде по света – но не и тук?
- Разнообразие, възможности, спокойствие, това да се свързвам с хора в интимен и личен план. В България го имаше момента, в който съм свръх сексуализиран. Хората, които са привлечени от мен, се притесняват от това, че ме харесват и се притесняват от това да излезнат с мен навън, нещо, което тук в Англия не усещам толкова често. Друго, което ми харесва тук е, че се сливам, не че не съм забележим – но не се откроявам така, както в България. Поне на хората тук не им прави впечатление как си облечен , какъв цвят е косата ти, как ходиш и прочее. Всеки си гледа собствения живот и не се афектира от неща, които вижда у хората.
Кога всъщност осъзна, че не си като другите момчета, кога разбра – че си с различна сексуална ориентация?
- Винаги съм го знаел, при положение, че съм живял в малко изолирана обстановка, като тук имам предвид, че в началото живях с баба и дядо, а с тях никога не е говорено за такива неща. Баба ми никога не се е притеснявала от нещата, които харесвам. Спомням си как като малък правих рокли от чаршафи, одеала и всякакви подобни неща и тя ми пускаше пари в касичката всеки път, като правих нещо такова. Много харесвах синоптички и правих роклите на дамите, които бяха по телевизията. До една стабилна възраст си мислех, че момчетата са с момчетата, а момичетата с момичетата. В последствие разбрах как се случват нещата или по-скоро как се очаква да се случат. Бях много асоциално дете и до една определена степен живеех в един собствен свят, но се чувствах страхотно и нищо не ми тежеше – бях щастливо дете. След това тръгнах на училище и осъзнах, че нещата не се случват точно така, като е в главата ми. Прецених, че е нещо – което не съм знаел, и така. Пробвал съм да съм с момичета и съм имал искрени влечения към момичета, макар и не толкова сексуални. Спомням си как съм имал полу интимен интерес към мои приятели момчета, с които съм излизал – отколкото към момичета, но кой не е имал.
Какъв беше за теб периодът на осъзнаване и приемане, на кого сподели първо? Получи ли разбиране и подкрепа от своите близки? Това, че си част от ЛГБТИ общността в България било ли е повод за конфликти сред семейството и приятелите ти?
- Период на осъзнаване не е имало. Имало е период на връщане към това, което винаги съм знаел. Първият човек, на когото казах, бе най-добрата ми приятелка по онова време. И го споделих по много интересен начин. Бяхме се скарали и не си говорихме много време. Спомням си и до днес къде стояхме и как протече разговорът, когато се видяхме да изгладим отношенията помежду си. Той протече нормално и това беше нещото, което ни сближи – повече от всякога. Тук искам да вметна, че тя всъщност е едно от първите момичета, към които съм се влюбвал някога. Когато и казах, нейната реакция беше: ,,Е, знам!’’. Супер естествена реакция, нямаше онзи шок фактор. По това време беше трудно да имам комуникация с момчета като мен, все пак живеех в малък град и нямах тази възможност, знаех за няколко момчета от града – но никога не сме имали допирни точки. В семейството ми също нещата се случиха нормално. С майка ми съм водил разговор, който бе доста динамичен, но аз бяха много проблемен тинейджър и нещата така или иначе бяха обтегнати. Когато казах на майка ми официално, бях избягал от нас без да кажа на никого, в последствие се наложи да остана у тете (леля на дупнишки) в София. Майка ми се свърза с мен бясна и искаше да говорим. Тогава тя ми сподели, че из града се говори, че тя имала една дъщеря – а ще и доведат двама зетя – а тя си стояла в Италия. Имаше го момента на “какво ще кажат хората”, което допълнително утежни ситуацията, което е нетипично за майка ми – тъй като тя никога не се е интересувала какво ще кажат хората. Тя по-скоро се интересуваше какво влияние ще окаже това върху баща ми, тъй като той е доста традиционен човек, спокоен – но емоционален. Той задържа емоциите си и обяснението тогава беше, едва ли не как ще се отразят тези неща на семейството ни и на самия мен. Но първата реакция не е била негативизъм или разочарование, усещаше се повече притеснение, което е нормално. Всичко си дойде на мястото и отношенията ни не се промениха, а се изясниха, и смея да твърдя, че заздравихме нашата връзка.
Кой е най-хубавият момент в живота ти, който се е породил точно заради това, че си различен?
- Най-хубавото е приятелите, които съм създал от това нещо. Всички неща, с които съм се занимавал. Още преди години, когато започнах да се гримирам и да бъда демонстративно гей, ужасно много хора, които са ме виждали и това, че не се притеснявам как изглеждам, им е дало сила. Те, виждайки това, се чувстват по-добре. Давам им сила, това е най-хубавото от всичко! Да видиш, че примерът, който даваш, помага на ЛГБТИ хората да не се чувстват зле със себе си. В крайна сметка на никого не му е работа ти с кого спиш.
Ти си гримьор, все още не си сред най-популярните в социалните мрежи, но работата ти е наистина впечатляваща, а някои от най-популярните гримьори у нас са се учили от теб. Как започна всичко?
- Всичко започна с това, че гримирах себе си в началото, видях перспектива в това нещо, получава ми се и впоследствие започна да ми харесва. Чувствам се удовлетворен от това и затова продължих да го развивам. Относно социалните мрежи, това не е нещо което ме вълнува. Знам, че живеем в свят, в който може да ти донесат много, но голяма част от нещата, които се случват в интернет не са реални – това е новата телевизия, шоу, не е лошо – но не е моето. На мен ми се прави грим. Не съм тук да забавлявам хората и да им оплътнявам времето, не ми е важно да съм популярен в социалните мрежи. Важно ми е хората, с които работя да са удовлетвори.
Как те приеха близките ти, когато започна да си гримираш?
- Приятелите ми бяха впечатлени, семейството ми се нагоди към тази част от мен.
Освен от грим, знаем че се вълнуваш и от мода, какво е модата за теб и има ли тя почва у нас?
- Модата за мен е начин на изразяване, култура – или иначе казано може да е всичко. Тя се прилага навсякъде, начинът, по който хората те възприемат, впечатлението, което правиш, има много стил в това да изглеждаш по правилния начин – на правилното място. Почва има, но пазарът е много лимитиран. Проблема с модата в България е, че има разнообразие и търсене на различни неща. Но много често вълнуващата мода е при младите, а идеята на модата е да изразяваш себе си. Това което е в България е едно сляпо следване на тенденции, което ти заличава идентичността и не я разгръща. Но ако в даден момент успееш да трансформираш цялото нещо във един свой собствен имидж е мисията изпълнена.
Какво би казал на хората, които смятат, че една гей двойка няма капацитета да отгледа здраво и щастливо дете?
- Зависи от двойката, няма значение. Много двойки не могат да отгледат здраво и щастливо дете и много други могат. Това не е въпрос дали си гей или хетеро, до самата двойка е. Ако една двойка има здрава и стабилна връзкка и самите те са готини хора, няма как да не отгледат здраво и щастливо дете.
Какво би казал на ЛГБТИ тийнейджърите, които тепърва поемат по пътя на своето осъзнаване и приемане?
- Да се обичат и да не позволяват на никого да ги кара да се обичат по-малко. Има място за всекиго на този свят и дори това да не е България, ще е някъде другаде. Ако намерят щастието в България, супер, ако не – вината не е в тях, а в обстановката около тях.
Какво би казал на онези родители, които не знаят как да постъпят в ситуация, в която разбират, че детето им е с различна сексуална ориентация?
- Няма правилен начин да постъпиш, обичаш ли детето си – направи всичко възможно да изгладите отношенията си. Разбирам ги, имат опасения какво ще се случи с детето им. Но ако някой каже, какво ще кажат хората, то това е себично и срамно. Излиза, че се притесняваш повече за себе си – отколкото за детето си.
Пожелай нещо на читателите ни!
- Да се забавляват докато четат интервютата. Да вярват в хубавите неща и че са способни да постигнат всичко, което искат – стига да го искат.
Пожелай нещо на хейтърите!
- Пожелавам им да насочват тази енергия на омраза към това да правят неща, които ги вълнуват и неща, които имат смисъл. Няма ефект от това да мразиш някого. Излишно е, това е негативна емоция, която е безмислена и няма да промени положението.
Блиц въпроси:
- Коя зодия си?
- Близнаци
- Кой е любимият ти цвят?
- Син
- За какво мечтаеш?
- За весел и спокоен живот.
- Обвързан ли си?
- Не, но приемам предложения.
- Ако можеше да избереш дали да се родиш мъж или жена, какъв щеше да е твоят избор?
- Все ми е тая.
/ редактор /
