Здравей, Ели – нека започнем с малко стандартни въпроси. Как се казваш? На колко си години? От къде си? Къде живееш и с какво се занимаваш?
- Казвам се Елена Раслен и съм на 27 години, определям себе си като гражданин на света, но иначе съм родом от София. Постоянно съм в движение, но най-често можете да ме срещнете из улиците на София. Относно въпроса с какво се занимавам, с доста неща – основно съм позната с това, че съм учител по английски на свободна практика от близо 10 години вече. Също така имам тик-ток акаунт @eliraslen, в който съдържанието, което развивам, е свързано с образование, активизъм и най-вече забавление. Неотдавна сбъднах и една моя мечта и създадох неправителствена организация с името МЛАДЕЖДА – .
От колко време се определяш като ЛГТБИА+ човек? И как започна всичко? Трудно ли беше да приемеш тази нова част от теб, която, предполагам, тепърва си започнала да опознаваш?
- Ще започна с това, че да си ЛГТБИА+ човек винаги е било част от нашето съществуване, просто до един период от време не е имало нужните дефиниции, с които да си обясним онова, което не разбираме или не искаме да разберем. Най-трудното пред един куиър човек да приеме себе си се корени в това, че активната и пасивната хомофобия, която ни облъчва от най-ранна детска възраст, остава дълготраен отпечатък в нашето подсъзнание. В обобщение, мисля, че това е труден период за всеки един човек, който активно търси себе си. В такива моменти е много важно същият да намери подкрепа и качествена информация, с която да премине през своя път на приемане/себепостигане.
Разкрита ли си пред приятели и близки и как премина през периода на разкриване? Кое за теб беше най-лесно и кое най-трудно?
- Имам усещане, че в България много куиър тийнейджъри са поставени в ситуация на не подкрепа от страна на техните родители. А е изключително важно за психичното здраве на тези подрастващи да намерят подкрепяща и безопасна среда, в която да изразят себе си. За това и в преподаването си се опитвам да осигуря нужния комфорт за всички участващи. Лично аз не правя компромис с това да допускам до себе си хора с по различни морални виждания от моите. Но в същото време осъзнавам, че точно чрез личните отношения можем да преборим омразата.
Като ЛГТБИА+ човек, това отразявало ли се е негативно на живота ти в България? Срещаш ли честно хомофобия и неразбиране и ако да, как се справяш с това?
- За съжаление, мисля, че едни от много сериозните проблеми в България идват именно от омразата и дискриминацията към малцинствени групи – било то по полов признак, сексуална ориентация, етнически произход и прочее. За това като учител виня до голяма степен образователната система или иначе казано, липсата на такава. Но там намирам и отговор с това как да се преборим с тези проблеми. За жалост, мои близки и приятели, които принадлежат към една от дискриминираните групи, са били обект на емоционално, психическо и физическо насилие. Било то защото са жени, чиито мъже са ги малтретирали, или защото изглеждат гей и някой е решил да прочиства парковетете от тях, или защото просто имат различен цвят на кожата, или някой по някакъв начин е решил, че не отговарят на дадени социални изисквания. Подобен тип насилие оказва сериозен ефект както върху жертвата, така и върху всички околни, нормализирайки подобен тип поведение. Всички сме засегнати пряко или не от явленията хомофобия, сексизъм, расизъм и какво ли още не. С този проблем можем да се справим заедно. Лично аз се старая да използвам социалните мрежи за образование по темата, както и личната и професионалната си комуникация.
Случвало ли ти се е да се чувстваш не на място? Ако се сещаш за скорошна история, разкажи ми.
- Имам неоново-зелена коса, която свети в тъмното, никъде не съм се чувствала на място, освен ако не е някое парти в готин клуб в Берлин (смее се). Шегата на страна, мисля, че желанието да съм автентична на себе си и да се боря срещу ограничаващи социални норми, ме поставя в ситуация, в която доста често не съм на мястото си и затова и се обграждам с хора с подобни на моите виждания и начин на мислене. А и от друга страна, не мисля, че е нещо лошо да се чувстваш не на място в една токсична среда.
Известно е, че ти си тик-ток звезда с близо 220К последователи в тик-ток. Както и че си активист и човек, борещ се за равноправие. Как те приема аудиторията ти? Това, че си открита ЛГТБИА+ личност ти помага или по-скоро ти пречи?
- Аудиторията ми е изключително позитивна и приемаща, с отворено мислене, за което съм изключително благодарна и щастлива. Много пъти ми се е случвало мои последователи да ме видят и познаят и да ми благодарят за видета, които качвам и контента, който създавам (показва сърчице).
Каква е разликата между Ели от тик-ток и Ели в нормалния живот?
- Почти никаква, естествена съм във видеата си и показвам това, което съм и това, което ме вълнува. Може би не се вижда в голяма част от видеата ми колко много обичам да пътувам и че животът ми е едно голямо пътешествие.
За какво мечтаеш?
- Мечтая за един по-добър свят. Без излишни емоционални ограничения, свят, в който всеки един ще може да бъде автентичен на себе си и да живее щастливо, без рамки и ограничения.
Можеш ли да ми изброиш 5 положителни неща в България и 5 отрицателни, спрямо твоя живот?
- Трудно ми е да изброя неща, които харесвам в България – но ще се опитам. Със сигурност традициите преди християнизацията. Поради факта, че насилственото приемане на християнството заличава голяма част от автентичната ни култура. Харесва ми, силата която има българският паспорт – а именно възможностите, които ни дава, да посещаваме различни държави, което е огромна привилегия. Харесва ми природата, в частност това, колко дива и неупитомена е, но в същото време, когато има опасност да пребият или убият близките ти на улицата или в парка, е малко трудно да забележиш колко са зелени дърветата. Относно, нещата които не харесвам в България, за съжаление има какво да кажа и не мога да се огранича. Особено с надигането на крайно десни неонацистки движения, включително и сред младите хора, което е пряка заплаха за свободата и безопасността на всички ни – особено на вече дискриминирани групи. Не ми харесва ниското ниво на образователната система у нас, която допуска липсата на критично мислене и лекото възприемане и разпространение на грешна или фалшива информация. Не ми харесва безнаказаността и нивата на агресия, в това число както в българските домове, така и в училище, в парка и пр.. Не ми харесва това, че токсичното поведение е издигнато на пиедестал, в това число подигравателното и унизително отношение към хора с ментални проблеми, както и липсата на култура свързана с менталното здраве. За съжаление в България думата психолог е все още мръсна дума, което е проблем, огромен проблем.
България или чужбина? Питам те това, защото е известно, че ти пътуваш всеки месец, както и че организираш и провеждаш Еразъм+ проекти.
- Лично аз не съм готова да отседна на нито едно място и предпочитам живота в движение, но за мое огромно разочарование – наблюденията ми са, че е много по-безопасно за младите куир хора живота зад граница. Разбира се никъде не е перфектно, но развитието на доста други държави по отношение на ЛГТБИА+ хората е на светлинни години пред нас.
Разкажи ми повече за пътуванията ти по еразъм+, какво ти носят тези преживявания?
- Мисля, че ЕРАЗЪМ+ е нещо, което всеки трябва да опита поне веднъж в живота си, защото дава възможност за разширяване на кръгозора, запознанства с много различни хора, достъп до неформално образование, пътувания и опознаване на себе си и света.
Известно е, че не малка част от аудиторията ти в социалните мрежи са деца. Какво би казала на учениците, които под някаква форма са обект на тормоз заради сексуалната им ориентация?
- Много съжалявам, че живеят във време, в което ЛГТБИА+ общността в България е изправена пред различни предизвикателства всеки ден – не го заслужават. Изключително важно е да се борят, да говорят, да търсят помощ, като такава могат да намерят в общностната група BraveLab, както и на социалните мрежи на Младежда. Защото те са носителите на промяната към едно по-добро бъдеще.
Какво би казала на агресорите?
- Необходимостта да бъде проявена агресия към други човешки същества и не само, най-често е признак на нерешени и неосъзнати проблеми и травми. Човешко е и няма нищо срамно в това да потърсите помощ, защото имате нужда от такава. В допълнение бих казала, че от една страна агресорите не бива да бъдат оправдавани. Що се касае до това, ако са деца, важно е да се търси отговорност от възрастните, които са допуснали децата им да третират по този начин други живи същества. Говоря главно за агресорите сред деца и юноши, тъй като там е моята експертиза. Извън децата и юношите, би следвало агресорите да бъдат наказани спрямо закона, а той съответно би следвало да бъде адекватен и ефикасен – но, уви, това в България все още не е така.
Какво би казала и на учителите и училищното ръководство, предвид факта, че ти самата си учител?
Въпросът с преподавателите и училищното ръководство е част от много по-сложен проблем, свързан с цялостната ни образователна система. Разбирам, че учителите са ниско платени, а се налага да бъдат учители, родители, психолози на немалък брой деца. Но високата натовареност не лишава от отговорност същите. Още повече, когато става дума за тормоз и дискриминация в среда, която би следвало да бъде безопасна за всички, във ключова за психичното формиране на личността възраст. И все пак бих им казала да се образоват по тези теми, за да могат да имат адекватна реакция и да са активен фактор в борбата срещу омразата.
Какво би казала от трибуната на Народно събрание пред всички 240 управляващи ако имаше тази възможност?
За съжаление, не мисля, че голяма част от тях имат капацитета и желанието да разберат това, което бих им казала. Но със сигурност бих призовала към адекватни политически реформи с цел превенция и намаляване на домашното насилие, езика на омразата, престъпленията от омраза, в това число въвеждане на антикорупционни практики и забраняване на крайно десни идеологии.
Как си представяш България след 10 години?
Как искам да бъде и как смятам, че ще изглежда са две различни неща, но ще отговоря с това, че искам след 10 години в България да е едно по-отворено, приемащо и безопасно място за всички нас. Но все си мисля, че с оглед на последните политически и социални събития, че нещата отиват в съвсем друга посока. За това е важно да се борим активно за свободата си и да не допускаме дадени тъмни сценарии да се превърнат в реалност.
Друго, което искам да те попитам, е какво би казала на хейтърите, тези, които до ден днешен не могат да разберат защо е София Прайд и защо е важно да има София Прайд?
Да отворят сайта на София Прайд и да се информират преди да говорят. Написано е на елементарен български език, разбираем за всички. Самата аз израснах с виждания как София Прайд е поредният досаден парад, винаги съм си мислила тези какво парадират, окей съм да си правят каквото искат само да не ги виждам и имах подобно виждане за самият Прайд, като всички хейтъри. За това един ден реших да седна и да прочета по детайлно за какво става въпрос. След час и половина/два осъзнах защо и колко е важно да се провежда София Прайд, като тук ми се иска да отбележа, че е хубаво да не е само София Прайд, защото заедно сме по-силни от омразата и защото София не е България. След като се запознах самата аз реших да се включа, за да видя как е всъщност. Първият ми София Прайд беше незабравимо преживяване, което препоръчвам на всеки един да опита – независимо от джендър идентичността му.
Пожелай нещо на читателите!
Пожелавам им спокойствие, щастие, както и да намерят своето място или хора, където/с които да се чувстват себе си. Да не спират да изследват света и живота и да продължаваме заедно да се борим за едно по-добро утре, защото само така можем да постигнем онази промяна, за която всички говорят и мечтаят.
Благодаря ти Ели от мое име и от екипа на Билитис за това интервю, сега е момента, в който можеш да кажеш нещо, което смяташ, че искаш да споделиш!
- Иска ми се да кажа, че покрай мен постоянно се случват интересни неща, така че винаги може да следите тик-ток акаунта ми, както и публикациите ми в инстаграм. А за повече възможности за образование, пътувания и подкрепа – може да посетите страницата на Младежта във фейсбук и инстаграм.
Блиц въпроси:
Коя зодия си?
- Везни с асцендент Скорпион и луна в Дева.
- Кой е любимият ти цвят?
- Черно или шарено (дъга, смее се).
- Ако можеше да избереш от какъв пол да се родиш, какъв щеше да бъде избора ти?
- Не мисля, че бих променила пола си – но бих искала социалното отношение към жените и небинарните хора да е по-адекватно.
- Обвързана ли си?
- Не и не искам.
- Какво е София Прайд за теб?
- Усещане за свобода.
/ редактор /
