Здравей! Благодаря ти от мое име и от името на фондация Билитис че прие поканата ни за това интервю. За нас е важно хора като теб да застанат с лицето си и да говорят за важните неща, като омразата към ЛГТБИА+ хората в България. За нашите читатели ще дадем линкове към твоя инстаграм Scandillous, както и твоя tiktok. Сега, нека започваме!
Как се казваш? На колко си години, какво учиш? Освен гримът, кое е другото, което те вълнува и е неизменна част от живота ти?
- Казвам се Адриан и съм на 20 години. Уча моден дизайн в Нов български университет, завършил съм Художествената гимназия с профил скулптура, което смятам, че ми е помогнало доста за представата ми за света и най-вече за грима и дрехите, които правя. Това ми е помогнало да съм креативен, защото мисля една идея по триизмерно. Вълнувам се от всичко, определям се като “мара подробната” (смее се). Искам да се развивам и да имам максимално много познания за света и за това и се обграждам с хора, от които мога да уча. Не обичам да си губя времето и точно за това смея да твърдя, че обичам да се занимавам с повече от едно нещо.
От колко време се определяш като ЛГТБИА+ човек? Беше ли ти трудно да се погледнеш в огледалото и да си кажеш: ,,Окей, аз съм различен!’’?
- Винаги съм носил розово, дори като малък си играех с кукли – куклата ми беше любимата играчка. Само веднъж, през целия си съзнателен живот съм изпитвал истински чувства към момиче. От там нататък, понеже определям себе си за широко скроен човек, съм отворен за всякакви романтични преживявания. Не ми е било трудно, защото никога не съм гледал на това, като нещо ненормално.
Какъв беше за теб периодът на приемане и разкриване? На кого каза първо? Как го приеха твоите приятели/съученици и семейство?
- Най-забавното е, че никога не съм го заявявал конкретно – смятам че не и нужно, то се вижда какво се случва в главата и сърцето ми. Определям се като една дума и тя е “много”. Много цветове, много любов, много красиви преживявания, от всичко по много. Всичко започна с качването на видеата ми в социалните мрежи, тогава моите близки и приятели започнаха да осъзнават какво се случва, гледаха ме странно, задаваха въпроси – но, по дяволите, винаги съм бил същия човек. Няма значение с кого си лягам и какво правя в личния си живот.
Бил ли си обект на тормоз в училище? Как се справяше с този проблем? Срещал ли си помощ от учители и училищно ръководство, ако се е стигало до тяхната намеса?
- Най-интересното е, че често бях обект на подигравки, тогава бях пълен и често се обличах в розово. Опитваха се най-често да ме смачкат психически, но не им обръщах внимание. Винаги съм го играл най-силният човек, непоклатим и неотразяващ омразата, насочена към мен. Но определено когато оставах сам вкъщи ми се отразяваше, та на когоне би му се отразило. Въпросът е, че не съм давал възможност да бъда мачкан и унижаван, защото това е една негативна енергия, от която нямах и нямам нужда в живота си. Това е тяхната енергия, не моята – нека си остане за тях. Всеки има право на мнение, нали така? От малък така структурирам мислите си и определено винаги съм се пазил от негативни емоции в живота си. Не съм споделял за проблемите си както на училищното ръководство, така и на родителите ми – преживявах нещата сам.
Сега в университета как е? По някакъв начин чувстваш ли напрежение в академичната среда на база сексуалната ти ориентация?
- Първата година бях доста редовен и активен, всичко е наред там, вече съм голям и знам как да се пазя от лошите погледи и коментари. Не обръщам внимание, понякога ги провокирам, ако трябва си призная – но избягвам да влизам в диалог. По някакъв начин така съм устроил съзнанието си, че никой не може да повлияе на настроението ми. В България навсякъде има напрежение относно тази тема, но това по никакъв начин не трябва да затваря човек в себе си и да си мислим, че нещо не е окей с нас. Винаги има напрежение, що се касае до ЛГТБИА+ въпросите, важно е да сме над нещата. Важно е да се харесваме и обичаме такива, каквито сме, защото всичко е наред – чудо голямо.
Ще ни разкажеш ли за Адриан извън социалните мрежи и известността? Как минава един твой ден, седмица, месец?
- Адриан си е същият Адриан, който виждате и в социалните мрежи, не съм се променил като характер, отношение и мисли – разликата е, че преекспонирам понякога в социалните мрежи – но все пак трябва да има някакво сценично поведение, как иначе да грабна публиката и да задържа интереса им? Не повишавам никога тон, в нормалния живот. Благодарен съм за всичко, което ми се е случило, по-хубаво няма как да е. Всички хора, които са около мен преди известността, ще кажат, че разлика няма – аз съм си аз. А относно това как минава един мой ден, ставам в 6 сутринта, снимаме рекламни проекти от 6 часа сутринта до 12 часа вечерта, след това се прибирам и снимам видеа за социалните мрежи до към 3 – понякога 4 часа сутринта, след това пиша курсови работи за университета до към 5 сутринта и понякога даже нямам време за сън. Като този цикъл се повтаря отново и отново. Има и дни, в които съм на две различни снимачни площадки и винаги бързам, а понякога уча и в движение, като гледам да отделям и време за тренировки. Гримирам хора за реклами, клипове. Като цяло обичам грима, но най-много го обичам върху себе си.
Какво е да си пансексуален, би ли разяснил на нашите читатели?
- Смятам, че това е най-яката сексуална ориентация – защото ти дава една свръх свобода, така може да се сблъскваш с повече интересни хора, може да ти е много по-забавно откъм романтични преживявания във всички аспекти. Определено да си пансексуален е добре откъм това, че не си заключен в клетка и го няма това ,,харесвам само това или онова’’. Отворен си към хората, без предразсъдъци и без значение дали е жена или мъж, важно е изживяването и емоциите.
Имаш ли си приятел/приятелка? Може и да не отговаряш.
- Ще отговоря! В живота ми е имало един единствен човек, когото съм обичал наистина и до днес ще си остане така. Това беше момиче, след нашата раздяла реших да се превърна в егоист откъм любов, защото, когато обичам, давам прекалено много от себе си и често с това се злоупотребява. До някаква степен ме е страх да обичам, мамка му от любовта боли – няма какво да се лъжем. Ние не сме перфектни и аз греша, от тази раздяла до ден днешен не съм влизал във връзка – имам нужда да се съхраня и да се науча да обичам себе си още повече, чак тогава мога да дам любов на друга личност. Много хора консумират времето, а аз не мога да отделя време на друг човек – повече от това, което мога да дам. Не смятам, че партньорът ми на този етап би бил спокоен с времето, което бих му дал. Сега съм на етап от живота си, в който мисля за личностното ми развитие и не искам да нараня някого заради това, че сега е време за моята реализация – а не за любов. До такава степен обичам силно и често любовта ми е токсична, първо е хубаво да поработя върху това и чак тогава да дам любовта си на някого.
Какво би казал на подрастващите, които са обект на тормоз заради сексуалната сиориентация? В това число, какво би казал на агресорите?
- Всеки един човек, който се чувства различно, не трябва по никакъв начин да бърза с разкриването си, не е задължително да се разкриеш на секундата, хубаво е да си дадем време, в което да приемем себе си. Няма нищо лошо в това да скриеш нещо, което те прави щастлив – все пак щастието обича тишината. По никакъв начин не смятам, че един такъв човек трябва да губи своятасамоличност и експресивност. Просто не трябва да се притеснява.Относно криенето, не крием външния си вид, но не е обходимо да заявяваме себе си през цялото време. Ако дразним хората с нашето присъствие, то тогава просто избягвайте такива среди и хора. Не смятам, че е задължително да се споделя сексуалната ориентация, това е нещо лично. Важно е публичните личности в България да се открием, за да покажем пример, че няма нищо страшно. Какво бих казал на агресорите ли? Ами не мога да го кажа, цинично е (смее се). За мен агресорите са най-големите ми фенове, та те по цял ден се занимават с мен без да осъзнават колко време е минало в мисли за мен, яко еНа мен лично хейтърите ми помагат, без хейтърите можеше да не съм това, което съм днес, но най-вече без тези, които ме подкрепят. Не живейте в страх, не си мислите, че ще ви се случи нещо лошо заради това, че сте ЛГТБИА+. Живейте за момента, бъдете щастливи, бъдете себе си, мислете за мечтите и желанията си. Ако мислиш негативно, ти ще си заобиколен от негативизъм. Никога не съм бил жертва на физически тормоз, атакувам хейтърите и агресорите с отношение. Ако ми направят нещо, последствията за тях ще са много повече, отколкото за мен. Ако някога някой от вас стане жертва на насилие заради сексуалната сиориентация, не се притеснявайте да се свържете с мен, ще ви помогна с ресурси и адвокати.
Какво е София Прайд за теб?
- Бил съм на прайд два пъти, първият път бях много притеснен. Много се притеснявах, че когато отида на прайд ще стане нещо и гледах малко отстрани. Но 2022 година бях за втори път и си прекарах невероятно, радвам се че успях да се отпусна и да не мисля за това какво може да се случи, а просто се насладих на момента. И може би тогава бях и с правилните хора, което е важно. София Прайд е най-големият протест за равноправие у нас, протест, който е от изключително значение.
Това, че си ЛГТБИА+ човек пречело ли ти е някога и случвало се да ти пречи дори когато вече си известен?
- Единствената пречка, която изпитах е, че обичам мама, тате, брат ми и сестра ми толкова много, че бях готов да спра с това, с което се занимавам, и да спра да качвам видеа и прочие. Тате реагира зле и не му хареса и бях готов да пренебрегна себе си, дори си мислех, че мама и сестра ми не са окей с това. Чувствах се уязвен до някаква степен и наистина бях готов да прекратя всичко, което правя сега. Не искам да ги наранявам, не искам да ги виждам недоволни и нещастни, за мен е важно да се чувстваме добре и да няма разногласия между нас. Но в крайна сметка стигнах до заключението, че те трябва да обичат това – което съм. Ако не са готови да свикнат с това, то това не е мой проблем. Аз се чувствам добре в кожата си и харесвам това което правя. Няма смисъл от тази моята обич, ако не получавам същото насреща. Отношенията трябва да са двупосочни.
Пожелай нещо на всички, които подкрепят София Прайд!
- Бъдете щастливи, бъдете себе си, обичайте се и не мислете за проблемите. Радвайте се на живота, тук и сега. Няма как без проблеми, просто не се фокусирайте върху тях.
Пожелай нещо на хейтърите, които все още не могат да осъзнаят защо е важно да има София Прайд!
- Не харесвате ЛГТБИА+ общността, добре! Искрено ви пожелавам да се замислите за любимия ви Азис, как го подкрепяте заради музиката, която прави, и автоматично си слагате филтър, че за него е окей да е гей. В тази връзка ви пожелавам занапред да оценявате и другите хора спрямо това което правят – а не това което са.
Блиц въпроси:
- Коя зодия си?
- Близнаци
- Любимият ти цвят е
- Всичките
- Какво е драг изкуството?
- Драг е най-любимото ми изкуство, изгледал съм всички сезони на RuPaulи ги знам всичките. Това е сценичен преовеличен женски образ с цел забавление.
- Може ли да препоръчаш на ЛГТБИА+ общността в България места/локации на които могат да бъдат себе си?
- RainbowHub & The Steps
- Какво е нещото, което обичаш най-много?
- Да бъда себе си
/ автор /
