Би ли се представил с няколко думи?
- Бих могъл да се представя като човек на изкуството, който се занимава с грим и се опитва да накара хората да са по-приемащи и разбиращи към изкуството, независимо дали артистът е мъж или жена.
Как се казваш, как ти казват на галено? На колко си години, какво учиш? Освен гримът, кои са другите неща, които те вълнуват и са неизменна част от живота ти?
- Казвам се Илиян, на галено ми казват Илияно, това си е моя псевдоним – вече и родителите ми казват Илияно. На 19 години, почти на 20. Нищо друго не ме вълнува освен мен самият и моята работа, в момента не съм записал нищо конкретно, цялата ми енергия и внимание е насочена към работата ми – а именно make up изкуството.
От колко време се определяш като ЛГБТИ личност, беше ли ти трудно да се погледнеш в огледалото и да си кажеш: ,,добре, аз съм гей – чудо голямо’’?
- В трети клас разбрах, че не харсесвам противоположния пол – а всячески се опитвах да разбера дали проблемът не е в мен. Когато пораснах разбрах, че не съм единствен и това е нормално. Тогава започнах да осъзнавам себе си и разбрах, че винаги съм бил гей. Не съм изпитвал някаква особена трудност, винаги ми е било лесно да комуникирам и да бъда себе си с хората, с които общувам – за което съм и благодарен.
Какъв беше за теб периодът на приемане и разкриване? На кого каза първо? Как го приеха твоите приятели, съученици и семейство?
- Всичко се случи, когато започнах да се гримирам през по време на Ковид ситуацията, майката ми знаеше през цялото време и не беше нужно да се разкривам кой знае колко. Когато и споделих – тя беше, цитирам: ,,Окей, знам, нищо ново под слънцето’’. От друга страна баща ми в началото изпитваше по-голяма трудност с приемането на тази част от мен, но в момента е напълно окей с това. От друга страна, приятелите ми бяха в шок, когато им казах, може би защото тогава криех тази част от себе си. Повечето ми приятелки момичета даже ме харесваха – но, за съжаление, разбих сърцата им (смее се).
Кой е най-неприятният момент в живота ти, който се е породил точно заради това, че си различен?
- Може би нямам такъв, винаги съм бил заобиколен от подкрепяща среда и хора, които ме обичат и разбират. Имам познат, при който нещата са се развили по съвсем различен начин и той самият е бил тормозен психически и физически. До мен лично не е достигал такъв вид тормоз, може би е имало наченки на психически при мен, но не е било нещо грандиозно.
Кой е най-хубавия момент в живота ти, който си преживял заради това, че си различен?
- Всичко което ми се случва към момента. Има много кампании, които ми предстоят и не са свързани само с грим. Нямам търпение да разберете за тях.
Какви бяха училищните ти години, бил ли си някога обект на психически или физически тормоз заради твоята сексуална идентичност? Ако да и не е твърде болезнен спомен, моля те разкажи на аудиторията.
- В училище бях един от популярните и честно да си кажа, колкото и странно да звучи – всички много ми се радваха, но аз на тях не (смее се), бих казал, че бях аутсайдер, след основното смених две училища. Насложи се в 11 клас да се преместя на самостоятелна форма на обучение поради здравословни проблеми (беше ми супер). Тъй като имах доста свободно време тогава, започнах да създавам съдържание в социалната платформа тик-ток и ето ме тук (смее се).
Смяташ ли, че твоята сексуална ориентация спомага за това, което си днес?
- Да, да и да! Аз възприемам себе си като пример, че няма значение какъв си, ако имаш талант и можеш да се развиваш и да бъдеш успешен в своята сфера на занимание – просто няма значение с каква сексуална ориентация си.
Определяш ли себе си като тик-ток звезда и инфлуенсър и какви са минусите да си различен в твоята сфера на занимание?
- Бих казал да, може би хейтът е минус, но без хейт нещата не се получават, така че реално няма минуси.
Някого налагало ли ти се е да криеш своята сексуална идентичност? Ако да, моля те разкажи ни някоя история?
- Пред баща ми беше доста смешно, брат ми тогава знаеше за мен, а аз пред тате не чупих стойки и внимавах какво говоря. Държах се супер статично и мъжки, всеки път когато ни караше към вкъщи и подхващаше темите за жение и ние с брат ми се заливахме от смях, а горкият ми баща се чудеше просто какво се случва (смее се).
Ако можеше да промениш нещо в държавата, в която живееш – какво щеше да е то?
- Бих предложил закон, който да защитава ЛГБТИ+ хората и не само от езика на омразата, а и от престъпления, извършени от омраза и хомофобски подбуди.
България или чужбина? И защо?
- България, тук няма конкуренция! Въпреки че извън нашите граници средата е доста по-приемаща, хората са по-толерантни, а възможностите за развитие са в пъти повече.
Какво би посъветвал ЛГБТИ хората, които тепърва осъзнават своята сексуална идентичност и им е трудно да преминат през пътя, който ги очаква – а той не винаги е розов?
- Бъдете обградени от позитивни хора на първо място, винаги поставяйте интересите си и себе си пред всичко останало, защото не винаги ще ви мислят доброто. Говорете с близките си и дори и да е трудно, не се предавайте. Покажете им, че вие сте си същият човек. Абстрахирайте се от езика на омразата, не трябва да ви пука. Например аз, като изляза, си представям, че съм на Таймс Скуеър в Ню Йорк и забравям, че съм заобиколен от хомофоби.
Смяташ ли, че хетеросексуалните партньори са по-подходящи за родители от хомосексуалните партньори? И всъщност ти самият искаш ли да бъдеш родител един ден?
- Естествено, че хомосексуалните хора могат да бъдат качествени родители и да осигурят една нормална среда за развитие на тяхното дете. В кое време живеем, хора (чуди се), лично на мен ми е рано да мисля за тези неща, но някой ден, защо не – може би да.
Какво би казал на всички родители, които не знаят как да реагират на това, че детето им е част от ЛГБТИ общността?
- Да приемат детето си такова каквото е. Да го подкрепят и да го обичат, това е тяхното дете – да не проявяват омраза, да се стараят да го разбират. Да му осигурят една безопасна среда, в която може то да се развива и да е обградено от разбиране и приемане.
Според теб обществото в България някога ще осъзнае ли факта, че това да си ЛГБТИ не е болест?
- Някой слънчев ден (смее се), няма как да знам. Силно се надявам да минем етапа, в който сме си заровили главата в земята и все пак да се научим, че това, че нещо е правилно за мен – не означава, че е правилно за другия. Надеждата ми е в подрастващото поколение (моето). Ние сме надеждата за промяна, вярвам, че България може да е по-цветна и по-отворена към хората с различна сексуална ориентация.
Като казахме болест, ти някога мислил ли си си, че си болен или че нещо с теб просто не е както трябва?
- Не, абусрд! Винаги съм знаел, че светът е цветен и различен и аз принадлежа на него.
Разкажи ни за Илиян, момчето извън социалните мрежи? Кой е Илиян и кой е Iliyano? Двамата един и същи човек ли са? Или има разлика от лицето, което виждаме в социалните мрежи, и лицето, което твоите близки и познати виждат, когато камерата е спряна?
- Буквално съм си същото лудо момче, което всички виждат в ТикТок. Говоря и се държа по същия начин, понякога се лигавя, понякога съм доста сериозен – не е като да нямам смяна на настроенията. Единственото ми занимание не е само гримът, отделям време и на приятелите си, семейството си, както и обичам да пътувам. Но е нормално на този етап от развитието си да се интересувам предимно от грима.
Какво е София Прайд за теб?
- Място, на което можеш да бъдеш себе си, да се отличиш, да се чувстваш комфортно. Място, на което можем да празнуваме и да покажем, че сме по-силни от омразата.
Блиц въпроси:
- Коя зодия си?
- Дева
- Любимият ти цвят е?
- Бяло
- Какво е драг изкуството?
- Мъж, облечен като яка мацка с цел сценична изява.
- Препоръчай на ЛГБТИ общността в България места/локации, на които могат да бъдат себе си?
- The Steps, общностната група BraveLab & RainbowHub.
- Ако можеше да избереш дали да се родиш момче или момиче, какъв щеше да е изборът ти?
- Момче, разбира се!
/ редактор /
